Могили и гробни съоръжения в Долината на царете

3D план на долината, източник: Докоснати от древността

В Казанлъшката долина са разкрити голям брой гробни съоръжения. Освен тях остават значителен брой неразкопани могили. В района са регистрирани над деветстотин могили, като сто четиридесет и четири са разположени в източната му част, по-слабо проучена в археологическо отношение. Могилите имат насипи с различна структура и размери. Единични са тези с много големи размери - над десет метра - Шипка, Копринка, Тъжа и Мъглиж. Обикновено се срещат могили със средни размери - високи от един до пет метра и ниски - под един метър. Често са групирани в некрополи, чийто брой достига тридесет.

Светицата

План на гробната камера в могила Светица с инвентара в него
 Автори: арх. М. Бужашка и Д. Василева.

На 19 август 2004 г в могила Светицата, на около 2 км южно от гр. Шипка, е открит зидан от квадри гроб с размери 1,70 х 3,16 м. Съоръжението се намира в южната част на могилата. Изградено е във вече готов могилен насип и е с ориентация изток-запад. В него е направено погребение на тракийски аристократ или дори - цар, в духа на орфическите практики. Открити са само част от отсечените крака и долната челюст.

Голямата Косматка

Бронзова глава на Севт III,
открита в южната част на насипа в могилата Голямата Косматка 

Безспорно едно от най-големите открития в долината е това на гробницата в могилата Голямата Косматка. При това откритието е важно не само поради факта, че гробницата е измежду най-големите, при това рядко срещани неограбени гробници и съдържа изключително богат гробен инвентар, но и поради обстоятелствата които я определят като предполагаемият последен дом именно на Севт III. Съоръжението е разкрито на 24 септември 2004 г. от Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП   под ръководството на Георги Китов на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък..

Некрополи в западния район на долината

Надгробна могила в западната част на долината

Проучванията в западния район на долината са съсредоточени  предимно в землището на с. Тъжа и отчасти  в селата Търничане, Александрово и Долно Сaхране.

В с. Александрово надгробните могили са струпани от двете страни на р. Тунджа на запад от селото, а на юг по склоновете на Средна гора. В непосредствена близост до селото има некропол от дванадесет могили. Според местните жители в местността са открити гробове чрез трупополагане, оградени с камъни. В един от гробовете са открити монети от Месемврия и Александър III. В местността Драганова могила в унищожен насип е открита амфора. В селата не са провеждани системни разкопки.

Мъглижката гробница

фриз  Мъгжлижка гробница 

Източният район обхваща днешната община Мъглиж и селата в нея. Археологическите разкопки на надгробни могили се ограничават предимно в землището на гр. Мъглиж. В него има дванадесет надгробни могили. През 1965 г. в една от тях е открита Мъглижката гробница.

Славчова могила

Славчова могила. Снимка: ВИФОР

В землището на с. Розово има шест надгробни могили. Те са средно големи, отдалечени на 30-50 м една от друга. През 1995 в Славчова могила е открита монументална тракийска гробница. Могилата се намира на около 7 км южно от Казанлък и 2 км източно от с. Розово, в равнинна местност. Висока е 8,5 м и е с диаметър 60 м.

Хелвеция

Гробница Хелвеция, снимка: ВИФОР

Втората могила от некропола около Шушманец  е могилата Хелвеция. В нея също е открита тракийска гробница. Тя се състои от дромос, предверие и камера. Широчината на дромоса е  2,55 м, а височината му е 3,55 м. Стените са измазани с щукатура и са блестящо бели. Формите са на правоъгълници с двускатно дъговидно покритие, пресечени от хоризонтална лента. Вертикалните страни са оформени пластично, така че имитират мраморни блокове.

Грифоните

гробницата с грифоните, фронтон 

В друга могила от некропола Шушманец е открита най-голямата, известна досега куполна гробница в Тракия. Състои се от дромос, дълъг 8 м и широк 4,70 м. Забележителна е нейната представителна фасада и фалшив релефен, неразчленен фронтон В средата му е моделирана палмета, а в краищата - полупалмети със заострено листо, наподбяващи глави на грифони. От двете страни на входа са имитирани колонни с капители, а пред него - козирка от керемиди. Някои от тях са във вид на плочи, други са извити.

Шушманец

В могилия некропол около и в огромната могила Шушманец също са направени интересни открития. Той се състои от пет могили, като в три от тях има открити гробници. В самата могила Шушманец през 1996 г е разкрита уникална тракийска гробница. Могилата е висока 20 м и е с диаметър 200 м. Гробницата според археолога Георги Китов има най-високата фасада, откривана до този момент в България - 5,6 м. Дромосът също е най- широкият известен досега - 6 м. Това е единствената гробница, чийто вход е подпрян с колона в йонийски стил. 

Могила Вифор, Лешникова могила

В могила Вифор е открит гроб от средата а  IV в. пр. Хр. Той разкрива сравнително запазен скелет на мъж, положен заедно с шест глинени съда, множество сребърни и бронзови накити. Три местни керамични канички са свидетелство за високото равнище на керамичното проиводство в древна Тракия. Открити са пет пръстена, върху чиито елипсовидни плочки са вдлъбнати различни  изображения. Предполага се, че са ползвани за печати. Намерени са десет сребърни висулки  от огърлица, които имат формата на лунен сърп. Те са характерни повече за римската епоха и се срещат изключително рядко в по-ранно време. Инвентарът се допълва от още няколко пирамидални висулки, халки и две сребърни монети.

сребърна кана - Лешникова могила;
снимка: Институт за изследване на изкуствата

Сашова могила

Вътрешността на гробницата в Сашова могила при разкриването ѝ; Снимка: Г.Димов 

На около километър северозападно от Голямата Арсеналка между Шипка и Ясеново се намират три средно големи могили. Източната - Коцева е без следи от погребения и археологически материали. В западната - Фомус е открито каменно струпване, добре очертана крепида и сравнително богато погребение на тракийски войн. Той е бил погребан в пълно бойно снаряжение - щит, голям железен меч, дълъг около 1 м, две копия и шлем тракийски тип. Открити са фибули, две торкви - едната е нанизана на желязна тел, краищата на която са завити. В средната - Сашова могила е открита монументална неограбена тракийска гробница

Голяма Арсеналка

В непосредствена близост до цех на военните заводи "Арсенал" край село Шейново на 31 август 1995 г. е открита тракийска гробница. Поради тази причина могилата е кръстена Голяма Арсеналка. Тя е с височина 10 м. Гробницата се намира в южната периферия на насипа. Тя се състои от правоъгълно предверие и кръгла камера, иззидани от прецизно обработени блокове, свързани чрез железни скоби, залети с олово. Гробницата е построена най-вероятно в края а V в.пр. Хр. в готов могилен насип, след като част от него е била отнета за строителна площадка.

Пъдарската могила

Пъдарската могила се намира на около 2,3 км северозападно от Шипка. В нея е открито правоъгълно гробно съоръжение, което огражда каменен саркофаг, разположен в източния му край. На изток от съоръжението има оградна каменна стена, обърната към гробницата, построена с камъни и споена с глина. Каменият саркофаг е изработен от мек варовиков камък. Долната му част е изработена от два монолитни камъка, оформени като камера, а капакът е с леко загатнато триъгълно сечение. Гробницата е ограбена. Единствената находка е една сребърна тасоска тетрадрахма от втори период, която позволява датиране на съоръжението след средата на II в. пр. Хр. 

Консулова могила, Биньова могила, Танина Могила, Монтина могила и Тонкова могила

Друго могилно погребение в района е това в Консулова могила. То е извършено под малко каменно струпване, вероятно през V в. пр. Хр. Погребаният вероятно е бил виден представител на тракийската аристокрация. Гробът е бил в голяма степен разрушен и освен малкото кости в него са намерени само един железен връх на копие, бронзов арибаловиден съд и сребърно устие. Върхът на копието легитимира погребания като мъж-войн. Съдът е с кълбовидно тяло, висока шия и устие във форма на малка купа.

Сребърното устие е с врязана украса от редуващи се лотосови цветя и палмети, както и окръжности с точка в средата - магически соларни символи. Тялото на съда липсва. вместо него към вътрешната стена на съда е припоена втора сребърна стена. Между двете са открити остатъци от органична материя - вероятно кожа. Много е вероятно устието да е от кожен мях за вино. Според Георги Китов ако това се потвърди, ще бъде първата археологическа регистрация на кожени мехове за вино в Тракия

Снимка: сп. АРХЕОЛОГИЯ, кн. 4, 1995 г. 

Оструша

Територията обхващаща землищата на гр. Шипка и селата Шейново и Ясеново образуват област в която са съсредоточени голям брой могилни некрополи. Град Шипка има 32 надгробни могили, условно разделени в няколко некропола. В района на Шейново и Ясеново има 20 надгробни могили.

Първият могилен некропол на Шипка е най- отдалечен от града - на 2,6 км югоизточно. Той обхваща седем могили, групирани около Оструша - най-голямата в целия некропол (висока е 12 м и е с диаметър 90 м/. В южната периферия на могилата през 1993 г. е открит принципно нов тип тракийско гробно съоръжение. То е изградено в готов могилен насип в средата на IV в. пр. Хр. и е останало известно време открито. Първоначално гробницата се е състояла от саркофагоподобна камера върху тристъпален постамент от три реда добре обработени каменни блокове, който завършвал отвсякъде с по три стъпала с обща височина около 0,90 м.

Малката могила

-

Друг интересен паметник от района на Шипка предоставя Малката могила. В нея е изградена примитивна каменна гробница, ориентирана север - юг. В последствие пред входа е изграден гроб от три подови, четири странични и две поставени една върху друга каменни плочи. Разположението на двете съоръжения дава основание да се предполага, че те образуват един комплекс.

Гробницата е с правоъгълна камера и къс дромос. Изградена е от речни камъни с които е направен опит да бъдат очертани външните и вътрешните лица. Това е било невъзможно, ето защо, едновременно с изграждането на стените, те са били засипвани с могилен насип отвън. На определен етап от изграждането е било направено и самото погребение. По-големите предмети от инвентара са били укрепени с камъни след което вътрешността на съоръжението е засипана с пръст отвън и отвътре. Не е била изградена покривна конструкция. Спойка между камъните не е използвана, поради това запазването на стените се е оказало невъзможно и след проучването ѝ гробницата е била засипана.

Гробницата от Сарафова могила, Крън

В района на гр. Крън има девет надгробни могили, разположени на север и северозапад. В една от тях през 1965 г. е открита Крънската гробница. Тя се намира в южната периферия на могилния насип, с вход, излизащ непоседствено в периферията. Гробницата представлява изключение сред известните в този район. Изградена е от ломени камъни, споени с кал и като цяло градежът се отличава с небрежност и нестабилност. По план се състои от правоъгълно предверие, малък дромос и малка четвъртита гробна камера. Следи от декоративна украса има само в коридора - това са фрагменти от оцветена мазилка. Нейната датировка е от II в. пр. Хр.

През 1995 г. в района на Крън е открита друга тракийска гробница. Тя се намира в Сарафова могила, на север от града, в посока Шипка.

Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница, главен фриз

Безспорно един от най-значителните паметници на тракийската гробна архитектура е Казанлъшката гробница. Тя е открита през 1944 г. Числи се към широко застъпения в Тракия тип на куполната гробница. Била е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана север-юг, с вход откъм юг.Състои се от три помещения - предверие, дромос и гробна камера

Надгробни могили и съоръжения в района на Севтополис

Надгробните могили по горното течение на Тунджа са разпръснати както по склоновете на Стара планина и Средна гора, така и в самата долина. Прави впечатление, че те са концентрирани от двете страни на реката и нейните притоци. Обикновено в землищата на селата в този район могилите са разположени югоизточна, югозападна или южна, по-рядко в северна посока, независимо дали са от страната на Стара планина или Средна гора. В различните райони на котловината те имат различна височина, форма и структура на насипа. По склоновете на планините са по-ниски, с по-малки размери, каменисти. В равнината стават по-високи, по-големи и насипа им е от околността на околния терен. Понякога в тях има и каменни могилки. Обикновено надгробните могили са събрани в некрополи от три, четири, седем или девет могили, на разстояние до петдесет метра една от друга, както и единични, които се срещат по-рядко. Височината им е от 0,5 до 5 м. - ниски, от 5 до 10 м. - средни и над 10 м. - високи. Високите могили са по-рядко срещани. Те са по-добре запазени за разлика от по-малките, които по-лесно се заличават. Размерите на могилите не могат да бъдат знак за тяхното съдържание или за епохата в която са издигани. Понякога в най-високите могили няма гробове или има следи от различни епохи.

Тракийски погребални обичаи

Отношението на траките към смъртта и свързаните с нея вярвания и обреди е отразено сравнително оскъдно в произведенията на античните автори. Макар и откъслечни, сведенията, достигнали до нас от древността ни дават необходимата насока за тълкуването на погребалните обичаи, разкрити благодарение на археологическите проучвания. това се отнася както за самите погребения, така и за придружаващите ги ритуали. Голямо е значението на гробния инвентар. Тълкуването на неговия подбор и съчетание може да се окаже ключ към разкриването на отношението на траките към смъртта и съществуването на душата след нея.

Сведения за тази страна от вярата на този древен народ откриваме у Херодот, както и римския хронограф Помпоний Мела. Смъртта и обезсмъртяването са важна част от живота на гетите, населявали долен Дунав от началото на V в. пр. Хр. За техните обичаи, свързани с това, Херодот пише:

Севтополис - най-значителният политически, икономически и културен център на траките в периода на ранния елинизъм

Севтополският надпис

Историята на Севтополис може да бъде поне частично реконструирана въз основа на материали, получени чрез археологията. Това са преди всичко монетни емисии, епиграфски паметници, некрополи и монументални гробници.

Един от най-важните паметници, свързан с града е Севтополският надпис. Благодарение на него е определено името на града и е локализирана столицата на одриския династ. Самият надпис е бил изработен в четири екземпляра. Два от тях са били поставени в Севтополис - единия на агората, другия - в храма на Великите богове. Другите два са били поставени в Кабиле - съответно на агората и в храма на Артемида Фосорос.

Държавното обединение на Севт III

Монета на Севт III, открита в Севтополис

Центърът на тракийската политическа територия след V в. пр. Хр. се съсредоточава в един сравнително добре обособен географски район - от горното течение на р. Тунджа до вливането ѝ в Марица и горното течение на р. Марица. Тази територия се свързва преди всичко с историята и културата на одриските династически родове през ранно елинистическата епоха.

Важна част от територията е днешната Казанлъшка котловина. Тя е разположена между Стара планина и Средна гора, които играят ролята на естествен заслон. Наличието на плодородна почва, обилни водни ресурси, топли минерални извори, умерена зима и прохладно лято са причина за обитаването ѝ от най-дълбока древност.

Въведение в тракийската култура

Златен дъбов венец на Севт III. Снимка: Ст. Димов

Интересът към историята на културата на траките е засвидетелстван още в древността. И днес това нелитературно общество вълнува не само специалистите. За съжаление, историческите извори, достигнали до нас са изключително оскъдни. Знанията ни за тракийското общество и неговата култура са изградени предимно от материалите от археологически проучвания. Предвид липсата на достатъчно писмени данни, за вярата на траките може да се съди по техния “изобразителен език”, намиращ приложение върху многобройните произведения на изкуството. Тълкуването му обаче не може да бъде окончателно – за съжаление още не е открит универсален ключ за разгадаването на тази, безспорно богата култура. И все пак, тракологията постигна значителни резултати в разкодирането на голяма част от значенията, вложени в този метафоричен “език”.