Малката могила

-

Друг интересен паметник от района на Шипка предоставя Малката могила. В нея е изградена примитивна каменна гробница, ориентирана север - юг. В последствие пред входа е изграден гроб от три подови, четири странични и две поставени една върху друга каменни плочи. Разположението на двете съоръжения дава основание да се предполага, че те образуват един комплекс.

Гробницата е с правоъгълна камера и къс дромос. Изградена е от речни камъни с които е направен опит да бъдат очертани външните и вътрешните лица. Това е било невъзможно, ето защо, едновременно с изграждането на стените, те са били засипвани с могилен насип отвън. На определен етап от изграждането е било направено и самото погребение. По-големите предмети от инвентара са били укрепени с камъни след което вътрешността на съоръжението е засипана с пръст отвън и отвътре. Не е била изградена покривна конструкция. Спойка между камъните не е използвана, поради това запазването на стените се е оказало невъзможно и след проучването ѝ гробницата е била засипана.

Тялото на мъртвеца е било положено по диагонал в южната част на гробницата с глава на юг - югозапад. По скелета и около него са открити много скъпи вещи, които определят ранга на покойника като тракийски аристократ. По-ценни от златните и сребърните накити се оказват два костни жезъла. Те представляват две двойни брадви - лабриси и символизират царската и жреческата власт в древна Тракия. Дръжката на единия вероятно е била направена от по-нетраен материал и обвита в сребърна лента. Другият е с бронзови приспособления и по всяка вероятност е окачван на врата или по дрехите.

Една от най-ценните находки е златен пръстен със сцена на инвеститура. Върху голямата елипсовидна плочка са дълбоко врязани изображения на две прави човешки фигури, в профил, една срещу друга. лявата, вероятно на жена, държи в дясната си ръка неясен предмет - може би ритон. Срещу нея е изправен мъж с шапка или шлем, а може би - венец. Стиловите особености на пръстена издават едно по-ранно време - началото или средата на V в. пр. Хр. Много е възможно пръстенът да е бил предаван от поколение на поколение, което издава неговата износеност.

Гробницата в Малката могила. План: Т. Темелков
АРХЕОЛОГИЯ 2, 2003 г.

Някой от останалите предмети в гробницата се датират значително по-късно и определят погребението около края на IV в. пр. Хр. Сред тях най-ценна е може би една огърлица от злато, изплетена от хиляди халки, свързани чрез вътрешен припой. Тя се състои от две красиво изработени закопчалки, голяма плетена верижка, малка верижка с висулки, голяма висулка, овални пластинки с изображения, припоени с розети, фини телчета и топчета. Изключително прецизна изработка чрез изтегляне, изплитане, припояване, изливане, гранулация и филигран.Това според археолога Георги Китов е най-хубавата подобна огърлица, намирана на

територията на България. Тя е открита закопчана на врата на знатния покойник. Върху и над черепа са открити множество позлатени пръчки и топчета, без съмнение - части от погребален венец.

Други златни предмети са: множество от мъниста - няколко вида, които принадлежат на една огърлица. Гарнитурата от златни украси се допълва от няколко висулки и украса за дреха. Върху и в гръдния кош са открити множество сребърни накити. Сред тях се открояват три верижки,

изработени като голямата златна огърлица. В краищата си те имат по една фибула, тракийски тип. Единственият масов тракийски накит, който липсва по скелета на Малката могила са обеците. Изброените досега предмети предполагат пола на погребания да е мъжки и той да е тракийски цар - жрец. Едно бронзово огледало с костна дръжка в близост до лабрисите свързва погребания с орфическите мистерии. Александър Фол определя огледалото като един от елементите на Загреевия погребален обред.

Останалите предмети от инвентара са разположени на изток от скелета. Това са три големи съда - амфора, ойнохое и аскос. В гробницата са били поставени и четири метални съда. В една обикновена, без украса полусферична купа са били поставени две малки сребърни фиали. непосредствено до тях е била разположена малка добре запазена ситула.

За разлика от други царски гробници в Тракия, тази от Малката могила е останала недостъпна и не се е превърнала в светилище. Пътят към нея е бил преграден от монументалният каменен гроб, в който всъщност не е извършено погребение.

златен пръстен печат, Малка могила
снимка: Институт за изследване на изкуствата

Използвана литература:
1. Китов Г., "Долината на царете в казанлъшката котловина" Анали 2-3, 1994 г. 46-76
2. Фол, Ал. Тракийската култура. Казано и премълчано", второ разширено и допълнено издание, С, 1998 г.