22 юни 2013 г.

Гробницата от Сарафова могила, Крън


В района на гр. Крън има девет надгробни могили, разположени на север и северозапад. В една от тях през 1965 г. е открита Крънската гробница. Тя се намира в южната периферия на могилния насип, с вход, излизащ непоседствено в периферията. Гробницата представлява изключение сред известните в този район. Изградена е от ломени камъни, споени с кал и като цяло градежът се отличава с небрежност и нестабилност. По план се състои от правоъгълно предверие, малък дромос и малка четвъртита гробна камера. Следи от декоративна украса има само в коридора - това са фрагменти от оцветена мазилка. Нейната датировка е от II в. пр. Хр.
През 1995 г. в района на Крън е открита друга тракийска гробница. Тя се намира в Сарафова могила, на север от града, в посока Шипка.
Според археолога Георги Китов, тя не е била ограбена, а старателно опразнена от всички, първоначално поставени в нея скъпи предмети. Гробницата е изградена в южната част на могилния насип. Състои се от дромос със дължина около 7 м., много широк в сравнение с откритите досега в Тракия и две четвъртити камери. Дромосът завършва на юг със странично издадени челни лица. Те, както и страните му са изградени от камък и оцветени от оцветена варова мазилка. Таванът е бил с варова замазка, боядисана в бяло и бледорозово. Двускатният покрив е бил покрит с добре изработени, художествено изпълнени плоски и извити керемиди. Това потвърждава мнението, че Тракия първа в античния свят е въвела керамиката като строителен материал. Камерите са били изградени от големи, добре изработени и изпечени тухли. Подовете са от варова мазилка, а стените с дебел пласт щукатура, оцветен в хоризонтални пояси с помпеанско червено, розово, жълто до оранжево, черно и виолетово.
Подреждането на цветовите ленти е различно за дромоса и всяка от камерите. Някои от тях са пластични, други са набраздени от хоризонтални и вертикални линии, които правят стените да изглеждат като изградени от полиран мрамор. Всички цветове, особено тези в централната камера са отлично запазени и имат блестяща повърхност.


При откриване на гробницата, входът към централната гробна камера е открит здраво затворен с масивна каменна врата. Отвън тя е гладка, а отвътре - касетирана. Източната ѝ вертикална страна е запазена, има и два цилиндрични издатъка. Долният лежи в издълбано кръгло легло в каменен блок, което е укрепено с желязо и олово. Горният влиза в широка желязна халка. Тя е закрепена в лицевата страна на страницата ѝ с два железни клина, укрепени от оловна заливка. Халката е запазена стабилно и след отварянето на вратата - тя все още виси на нея и на оста си. Подът на камерата е открит изкорубен и покрит с тънък слой фина почва. Вляво от входа са открити остатъци от полуизтлял скелет с череп на север. Независимо от здраво затворената врата и целостта на скелета са открити нищожно количество гробни дарове - това са две богато орнаментирани апликации от дръжки на голям съд. Те са от сребро с позлата.. Също позлатени са няколко глинени розети, множество топчета и плодчета от погребален венец, полукълбовидни топчета от стъкло и кристал за инкрустации, люспи злато, части от предмети на въоръжението, две сребърни апликации с изображения на розети, релефни линии и глави на грифони върху лицевата страна и халки на обратната, както и други по-незначителни предмети. В единия ъгъл на помещението са останали три отпечатъка от тежки метални съдове. Те са опирали в стените, където личат дръжките. В предверието и насипа на дромоса са открити глинени фрагменти, от които които частично е възстановен чернофирнисов кантарос със украса от релефни ръбове по долната половина на тялото и рисуван венец под ръба на устието.
В дромоса е бил погребан кон, намерен в пълен анатомичен ред под рухналата мазилка на тавана и голямо количество от керемидите, покривали двускатния покрив.
Намерените в гробницата от Сарафова могила археологически материали се датират в края на IV в. пр. Хр. Те без съмнение принадлежат към последното погребение в гробницата, която вероятно е построена няколко десетилетия по-рано. 
Оцветяването на гробницата е аргумент за съществуването на тракийска школа в античната живопис, чийто център е именно разглеждания район. Тази школа е просъществувала в продължение на поне едно столетие.
Проблемът, свързан с тази гробница е противоречието между солидно затворената врата и отсъствието на поставените в нея скъпи дарове. според археолога Георги Китов е възможно гробната камера да е изиграла роля на хранилище за скъпи вещи, които в момент на опасност са били изнесени и използвани по всяка вероятност за закупуване на оръжия, заплащане на наемници или плащане на откуп. Той не изключва това да е свързано с някое от македонските нападения или с началото на келтското нашествие в края на второто десетилетие на III в. пр. Хр.


Използвана литература:
1. Гетов Л., "Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък, 1991 г.
2. Китов Г., "Царската долина на траките в Казанлъшко", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 5, 1995 г., Стара Загора