8 юли 2013 г.

Сашова могила

Вътрешността на гробницата в Сашова могила при разкриването ѝ; Снимка: Г.Димов 
На около километър северозападно от Голямата Арсеналка между Шипка и Ясеново се намират три средно големи могили. Източната - Коцева е без следи от погребения и археологически материали. В западната - Фомус е открито каменно струпване, добре очертана крепида и сравнително богато погребение на тракийски войн. Той е бил погребан в пълно бойно снаряжение - щит, голям железен меч, дълъг около 1 м, две копия и шлем тракийски тип. Открити са фибули, две торкви - едната е нанизана на желязна тел, краищата на която са завити. В средната - Сашова могила е открита монументална неограбена тракийска гробница
. Тя се състои от 8,5 м дромос и две правоъгълни камери. Планирана е и използвана дълго време като мавзолей. Дромосът извежда извън сегашната периферия на могилата. Ориентиран е на юг с малко отклонение на югоизток и е изграден на два пъти от големи, грубо изработени местни камъни. Бил е открит. Северният му край опира лицето на първата камера. Тя е сравнително малка 1,63 х 1,63 при максимална височина 2,32 м. Входът е с правоъгълна форма - 1,09 х 1,92 м. и е изграден от варовикови блокове. Покривът ѝ е на три нива и е от големи каменни блокове. Подът е от трамбована почва. В него погребение не е извършено. Входът към централната камера е със зазидани страници от варовик. Върху два от блоковете са врязани схематични изображения на войни в ритуален или боен танц. Централото помещение е по-голямо - 2,45 х 3,45 м. Максималната му височина е 3,05 м. Покрито е от истински полуцилиндричен свод.
Двете камери са изградени от големи блокове, някои от които - използвани вторично. На няколко места празниите са запълнени с малки специално издялани блокчета щукатура. Сред вторично използваните блокове са един праг с отвори за оси на вратата, както и блок, вероятно служил за жертвен камък. По него личат вдлъбнато корито, улей и легенче за стичане на кръвта на жертвеното животно. В централната камера са използвани варовикови и гранитни блокове в бял, червен, черен и зелен цвят. Системата в разположението им не може да се установи, което не позволява да се твърди, че са използвани съзнателно с определено символно значение.
Първата камера е открита наполовина запълнена с проникнала насипна почва и дребни камъни. 
Втората е съвършено празна от насип. Дромосът е бил напълнен със съзнателно хвърлени местни камъни, чакъл и насипна почва. 
В използването на мавзолея се разграничават поне три периода. През първия са построени едновременно двете камери. Възможно е известно време те да са съществували самостоятелно. Впоследствие към лицето на първата камера допълнително е пристроена северната половина на дромоса. През третия период той е бил удебелен и е достигал извън границите на могилата. Строителните периоди се различават по материала и по начина на изпълнение. Камерите са от добре обработени блокове, първата половина на дромоса от грубо одялани камъни, а втората е още по-примитивно изпълнена. Погребалното ложе в ляво от входа на централното помещение е изработено по същия начин като втората част на дромоса. То е от поставени няколко реда груби камъни, без спойка и не опира в стените. Впоследствие празнините в тях са запълнени с междувременно проникнала фина почва. Върху ложето, което в единия си край има издигната каменна възглавница е било положено тялото на тракийски владетел с глава на северозапад. Вдясно от входа е бил положен кон, подредени са дарове и гробницата е засипана..
Влажната среда - почти 100% е предопределила разрушаването на повечето от костите.
Инвентарът е бил разположен върху ложето, между него и северната стена и по пода. Конят е бил съпроводен само от желязна юзда, няколко халки и катарами от сребро и желязо. Личните вещи на мъртвия лежат върху ложето или са паднали в празнините между него и стените. По пода и леглото са разположени няколко глинени съда.


Вождът или владетелят е бил облечен в изплетена от десетки хиляди миниатюрни железни халки ризница. Тя е намерена на място, макар и късове от нея да са паднали по пода. Погребаният е носел на главата си чудесно изработен шлем - тракийски тип, с коничен, спираловидно извит напред връх. Той е без набузници. Запазен е добре, въпреки следите от употребата му в бойни действия. Липсват апликираните при върха му палмети. До него е паднала сребърна торква от две огънати спираловидно тела - символ на високия социален статус а погребания. Въоръжението се допълва от голям масивен прав железен меч - келтски тип до мястото на дясната ръка върху ложето, няколко върха на копия, пет фрагментирани ножа, много добре запазено умбо за щит, във форма на стилизиран лабрис. Към личните вещи се причисляват златна фибула с билатерална спирала и три низани по тялото и прешлена, които имат правоъгълни и овални легла, запълнени с черен, светлозелен и син клетъчен емайл  

Дрехата, която фибулата е закопчавала е била вероятно обшита с няколкостотин бронзови и стъклени мъниста, открити пръснати по ложето, между изграждащите го камъни и по пода на камерата. Между леглото и стената открити бронзова каничка и сребърна фиала. Дръжката на каничката има пластично моделирано човешко лице. Фиалата е шедьовър на късното тракийско изкуство. Тя е с конична форма. Украсата е разположена от вътрешната страна. На дъното има дванадесетолистна розета, съставена от лаврови и акантови листа. По устието минава позлатена ивица плетеница между два реда дребни перли. Следва позлатен пояс. Под него е разположена широка орнаметална ивица, а под нея пояс с вълонообразен орнамент. Всички са позлатени. Формата на фиалата бележи прехода от класическите тракийски фиали към купите. Запазена е отлично.


В северозападния ъгъл на камерата между ложето и стената са поставени изправени две големи изцяло запазени глинени амфори. Едната от тях има кръгли родоски печати върху дръжките. Те без съмнение са били пълни с вино, внесено от островна Гърция. По пода на изток от ложето са били разположени няколко цели или разпаднали се от влагата глинени съдове. Това са две урни, три паници, кантарос, аскос и един фрагментиран неопределен съд. В камерата са открити и части от погребален венец - позлатени бронзови и глинени телчета, плодчета и топчета.
Археологическият материал дава основание да се предполага, че последното погребение в камерата е извършено през първата половина на II в. пр. Хр. Може да се допусне, че няколко десетилетия съоръжението е било използвано като мавзолей, като през това време е било поддържано и достроявано. Най-вероятно е било построено в средата или втората половина на III в. пр. Хр. 
Тази гробница е една от причините да бъде потърсен друг център на тракийската култура в района, освен Севтополис. Тя не принадлежи към Севтовата столица не само поради обстоятелството, че квадровият градеж не е използван в нея, но и поради сравнително краткото ѝ съществуване, далеч по-малко от хронологическото пространство, в което попадат множеството открити гробници в района.

Използвана литература:
1. Китов, Г. "Царската долина на траките в Казанлъшко", сб. "Казалък в миналото и днес", кн. 5, 1995 г., Стара Загора 
2. Димитров, Ст. "Нова гробница и трети тракийски шлем", в. "Искра", Казанлък 25.07.1995 г.
3. Китов, Г. "Сашова могила /Монументална неограбена тракийска гробница между Шипка и Ясеново/" - АРХЕОЛОГИЯ 2-3, 1996 г.
4. Ал. Фол "Тракийската култура. Казано и премълчано." /Второ разширено и допълнено издание/, София, 1998 г.