7 август 2013 г.

Голямата Косматка

Бронзова глава на Севт III,
открита в южната част на насипа в могилата Голямата Косматка 

Безспорно едно от най-големите открития в долината е това на гробницата в могилата Голямата Косматка. При това откритието е важно не само поради факта, че гробницата е измежду най-големите, при това рядко срещани неограбени гробници и съдържа изключително богат гробен инвентар, но и поради обстоятелствата които я определят като предполагаемият последен дом именно на Севт III. Съоръжението е разкрито на 24 септември 2004 г. от Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП   под ръководството на Георги Китов на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък..
Било е построено в предварително натрупан за целта могилен насип, вероятно още в края на V - началото на IV в. пр. Хр, Предполага се, че повече от век е използвано като храм в който са извършвани орфически практики. Състои се от дромос и три камери с различен план - правоъгълна, кръгла с куполно покритие и правоъгълна, изградена в монолитен блок.

Гробница в Голямата Косматка - план
Гробница в Голямата Косматка - разрез

Храмът има представителна фасада, зад която има необичайно дълъг 13 м дромос. Той е бил изграден от ломени камъни и покрит с дървени талпи, с каквито е бил покрит и подът му. В неговия край следва втора фасада зад която се намира първата камера. Тя е с правоъгълен план. Изградена е от квадри и е покрита с фалшив свод. Подът е застлан с каменни плочи. В нея е бил погребан кон, намерен в пълен анатомичен ред. 


Втората камера е с кръгъл план и куполно покритие с кошеровидна форма. Тя също е изградена от квадри, а подът отново е застлан с каменни плочи. В нея са открити три човешки зъба и клонче от златен венец 


Вратата между първите две камери е двукрила, касетирана, с пластично оформени "гвоздеи" и две кръгли пластики на всяка от тях, изобразяващи Хелиос и Медуза. (според  Валерия Фол , това са Хелиос и Дионис като двете същности на Сабазий)

Двукрила врата между първа и втора камера
От кръглата камера се влиза в трета с правоъгълен план, изсечена в монолитен блок с тегло над 60 тона и покрита с втори монолитен блок, моделиран двускатно. В нея е изсечено погребално ложе и маса. Тъкан със златни нишки е покривала ложето и пода, а върху нея е бил нареден гробният инвентар. Самото тяло липсва - предположенията са, че погребанието е било извършено чрез трупоизгаряне.


Гробният инвентар включва златен погребален венец с дъбови листа,  златен киликс, златна конска амуниция, интересен съд - сребърна средиземноморска мида, затваряща се с шарнир, чието приложение вероятно е на козметична кутия, златна апликация с глава на лъв, бронзов шлем със сребърна пластика на челото и надпис Севт, два бронзови наколенника с женски глави, меч, чиято ножница е орнаментирана със златни апликации, ножче със златна дръжка, сребърна фиала, амфори и различни съдове.
Част от съкровищата в Голямата косматка
Няколкото надписа Севт (върху шлема, фиалата и дръжка от каничка) дават основания да се предполага, че това е неговата гробница. Самият погребален ритуал е извършен в началото на III в. пр. Хр. Така съоръжението променя функцията си от хероон в гробница. Погребан е конят в първата камера. зазидани са входовете на всички камери, а дървената конструкция, представляваща дромоса е опожарена. Вследствие на това действие земната маса от могилния насип  се е срутила и е бил прекъснат достъпа до гробницата.


На около 7 метра от външната фасада, на дълбочина 4 м е била заровена бронзова глава, вероятно на мъртвия владетел, ако се съди по приликите с образа върху монетните емисии на Севт. Произведението е шедьовър на античната скулптура и е дело на гръцки майстор. Има спор дали това е Фидий или Лизип. Везните клонят към школата на втория. Отлята е от бронз, като очите са изработени от полускъпоценни камъни. Дълго време битува твърдението, че главата е отсечена от статуя в цял ръст на владетеля. Истината е, че няма доказателства за това. По мненията на специалисти, краищата на врата изглеждат така, както ако е отлята самостоятелно.