20 август 2013 г.

Могили и гробни съоръжения в Долината на царете

3D план на долината, източник: Докоснати от древността
В Казанлъшката долина са разкрити голям брой гробни съоръжения. Освен тях остават значителен брой неразкопани могили. В района са регистрирани над деветстотин могили, като сто четиридесет и четири са разположени в източната му част, по-слабо проучена в археологическо отношение. Могилите имат насипи с различна структура и размери. Единични са тези с много големи размери - над десет метра - Шипка, Копринка, Тъжа и Мъглиж. Обикновено се срещат могили със средни размери - високи от един до пет метра и ниски - под един метър. Често са групирани в некрополи, чийто брой достига тридесет.
Освен могилните погребения са открити и плоски гробове - Казанлък,  Севтополис и Тъжа. Известни са различни гробни конструкции - каменни могили, каменни кръгове и дъги, каменни струпвания, каменни площадки и ями - правоъгълни, кошеровидни и обикновени.
Гробната архитектура е богата и много разнообразна. От най-интересните са куполните гробници, голяма част от които са построени от тухли - една локална особеност. Срещат се и други типове гробници, строени от камъни и тухли и само от камъни. По отношение на плана на гробните съоръжения предоставя примери без аналог на територията на Тракия. Такъв е комплексът  в могилата Оструша. Все пак в голямата си част, гробниците следват познатия план от предверие, дромос и гробна камера с кръгла или четвъртита форма. Някои от тях са богато украсени със стенописи - Казанлък, Мъглиж,  Крън , Оструша.
По-голямата част от гробниците са разположени в южната част на могилния насип, а входовете им  се намират в близост до периферията. Този факт се обяснява с практиката на повторното им използване и превръщането на някои от тях в мавзолеи и хероони. За това свидетелстват както добре оформените им фасади, така и изтритите им от многократно влизане прагове. В този случай мястото около тях е представлявало свещена територия. Самото погребение е било само един епизод от дългото им съществуване през което са били извършвани ритуали, свърани с обезсмъртяването и обожествяването на погребаните. Дълго време след извършване на същинското погребение, тези гробници са играли важна роля в религиозната вяра на местното население.

Могили в Казанлъшката долина
Гробният инвентар на погребенията е много разнообразен и покрай даровете, характерни за тракийските богати погребения се срещат и такива със запазени само част от елементите на пищност, както и бедни погребения.
Развитието на тракийската култура в долината на Севтополис е свързано със съществуващия тук център на политическата власт. Неговото местонахождение преди основаването на града засега е неизвестно. Може да се предполага, че той се е намирал в триъгълника Шейново - Мъглиж - Копринка. Възможно е Севтополис да е продължил традициите на по-старата резиденция. Трудно е да се докаже подобна теза, тъй като не съществуват данни нито за облика на селището, предхождащо Севтовата столица, нито е проучена резиденцията на тракийския владетел от V в.пр. Хр.-  първата половина на IV в. пр. Хр.
Източната част на долината е най-слабо проучена, поради което е невъзможно да бъдат направени каквито и да било заключения за нея. Малобройните следи в този район се дължат преди всичко на липсата на системни проучвания.
Унищожаването на Севтополис не слага край на развитието на тракийската култура в района. Фактът, че и през този период продължават да се строят  и използват монументални гробници - хероони, говори за запазването на политическата, икономическата, но и културната независимост, изразени в религиозните и погребалните обичаи на тракийската аристокрация. Възможно е местната аристокрация да е продължила да упражнява своята власт в по-ограничени територии. Възможно е и възникването на друг, неоткрит досега градски център. Предвид концентрирането на голям брой гробници в северната част на долината, неговото място трябва да се търси вероятно там. Бъдещите проучвания на долината е потвърдят или отхвърлят тази теза.
Ако унищожаването на Севтополис е било съпътствано от заселването на келтите, това не е повлияло съществено върху развитието на местната култура. Съществуването на двете култури може да бъде проследено в различните изделия на местните ателиета. Материалите от некропола в с. Тъжа показват, че траките възприемат някои елементи на келтската култура за един дълъг период.
Проучванията на тракийската култура в раглеждания район са концентрирани главно около Севтополис, а в последните две десетилетия и в северната част на долината. Другите части на района тепърва предстои да бъдат проучени. Едва след това би могла да се получи пълна картина, разкриваща облика на Тракийските погребални обичаи в долината на Севтополис. Въпреки това, откритите досега гробни  са красноречиво доказателство за една безспорно богата култура, достигнала своя разцвет  през ранната елинистическа епоха, но продължила развитието си дори в най-напрегнатите исторически моменти.

Гробницата в могилата Голямата Косматка - фасада

1 коментар:

  1. Би било коректно да се премахне употребата на "елинистическа" епоха, защото ако това е епоха то тя ще е свързана само и единствено с ограбване, изопачаване и унищожаване на тракийска култура и ценности. Всички т.н. приноси в тази епоха са основно тракийски. Нито обредите, традициите или вярванията от онова време са елински. Нека сме коректни към предците си - те заслужават повече уважение !

    ОтговорИзтриване