Могили и гробни съоръжения в Долината на царете

3D план на долината, източник: Докоснати от древността

В Казанлъшката долина са разкрити голям брой гробни съоръжения. Освен тях остават значителен брой неразкопани могили. В района са регистрирани над деветстотин могили, като сто четиридесет и четири са разположени в източната му част, по-слабо проучена в археологическо отношение. Могилите имат насипи с различна структура и размери. Единични са тези с много големи размери - над десет метра - Шипка, Копринка, Тъжа и Мъглиж. Обикновено се срещат могили със средни размери - високи от един до пет метра и ниски - под един метър. Често са групирани в некрополи, чийто брой достига тридесет.

Светицата

План на гробната камера в могила Светица с инвентара в него
 Автори: арх. М. Бужашка и Д. Василева.

На 19 август 2004 г в могила Светицата, на около 2 км южно от гр. Шипка, е открит зидан от квадри гроб с размери 1,70 х 3,16 м. Съоръжението се намира в южната част на могилата. Изградено е във вече готов могилен насип и е с ориентация изток-запад. В него е направено погребение на тракийски аристократ или дори - цар, в духа на орфическите практики. Открити са само част от отсечените крака и долната челюст.

Голямата Косматка

Бронзова глава на Севт III,
открита в южната част на насипа в могилата Голямата Косматка 

Безспорно едно от най-големите открития в долината е това на гробницата в могилата Голямата Косматка. При това откритието е важно не само поради факта, че гробницата е измежду най-големите, при това рядко срещани неограбени гробници и съдържа изключително богат гробен инвентар, но и поради обстоятелствата които я определят като предполагаемият последен дом именно на Севт III. Съоръжението е разкрито на 24 септември 2004 г. от Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП   под ръководството на Георги Китов на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък..

Некрополи в западния район на долината

Надгробна могила в западната част на долината

Проучванията в западния район на долината са съсредоточени  предимно в землището на с. Тъжа и отчасти  в селата Търничане, Александрово и Долно Сaхране.

В с. Александрово надгробните могили са струпани от двете страни на р. Тунджа на запад от селото, а на юг по склоновете на Средна гора. В непосредствена близост до селото има некропол от дванадесет могили. Според местните жители в местността са открити гробове чрез трупополагане, оградени с камъни. В един от гробовете са открити монети от Месемврия и Александър III. В местността Драганова могила в унищожен насип е открита амфора. В селата не са провеждани системни разкопки.

Мъглижката гробница

фриз  Мъгжлижка гробница 

Източният район обхваща днешната община Мъглиж и селата в нея. Археологическите разкопки на надгробни могили се ограничават предимно в землището на гр. Мъглиж. В него има дванадесет надгробни могили. През 1965 г. в една от тях е открита Мъглижката гробница.

Славчова могила

Славчова могила. Снимка: ВИФОР

В землището на с. Розово има шест надгробни могили. Те са средно големи, отдалечени на 30-50 м една от друга. През 1995 в Славчова могила е открита монументална тракийска гробница. Могилата се намира на около 7 км южно от Казанлък и 2 км източно от с. Розово, в равнинна местност. Висока е 8,5 м и е с диаметър 60 м.

Хелвеция

Гробница Хелвеция, снимка: ВИФОР

Втората могила от некропола около Шушманец  е могилата Хелвеция. В нея също е открита тракийска гробница. Тя се състои от дромос, предверие и камера. Широчината на дромоса е  2,55 м, а височината му е 3,55 м. Стените са измазани с щукатура и са блестящо бели. Формите са на правоъгълници с двускатно дъговидно покритие, пресечени от хоризонтална лента. Вертикалните страни са оформени пластично, така че имитират мраморни блокове.